Kainarji (Яна Монева)
10 3
15 dic 2011, 11:09

Опияняващ пожар 

  Poesía
424 0 2

Както младо вино, което в чашите кипи… 

така по теб сърцето ми лудо тупти…
 Както в нощта, когато за пръв път от устните ти сладост аз отпих,
така опиянена и до днес, аз ти посвещавам този стих.
 Бяхме в рая - бяхме и в ада...!
 Бяхме и огън - бяхме и пепел…!
 Бяхме греховни - бяхме лъжовни…!
 Бяхме умни - бяхме неразумни…!
 Често грешахме - после гузно мълчахме…
 Кълбета от страст… В буен екстаз…! 
Вдигам чаша днес за всеки сладък ден, 
за горчивите мигове, в които беше до мен… 
Изпивам до дъно…!
 Запълвам празнотата със сълзи. 
В спомен красив времето превърна тези дни. 
Моля те само, спри! Пак се усмихни...!
 Пак ме потърси! Пак ме прегърни! 
Пак ме целуни... С целувките си пак ме утеши...! 
Пак с огъня в теб сърцето ми стопли! 
С последните искри пожара наново запали…! 
Защото любовта е като феникс…
От магия сътворена, от пламък изпепелена…
Тя е лудост и жар, от небесата най-прекрасен дар. 
Спи, но не умира…! 
И в най-тежките дни… за добро или лошо, тя пак ни събира… 
По отъпкани звездни пътеки ние с теб все още вървим… 
Но вече не светим, а само слабо блестим… 
Но НЕЯ все още я има…! Тя още е тука!! 
Спи дълбоко в нас… Нейде в душата искрица малка блещука! 
Макар и трезви, ние все още залитаме, 
и дори и наранени, все още се питаме:
“Дали не сгрешихме!?!”, когато пламъка ù в момент на лудост загасихме… 
“Дали не сгрешихме!?!”… 
*Трябва ми спешно, искрено и безпристрастно мнение!!!!!!!!!!!*

© Яна Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами, мисля да го изпратя на бившия си, но не съм сигурна...
  • мнение за какво? за конкурс не става. за да го изпратиш на някого - бива.
Propuestas
: ??:??