15.12.2011 г., 11:09

Опияняващ пожар

601 0 2

Както младо вино, което в чашите кипи… 

така по теб сърцето ми лудо тупти…  Както в нощта, когато за пръв път от устните ти сладост аз отпих, така опиянена и до днес, аз ти посвещавам този стих.  Бяхме в рая - бяхме и в ада...!  Бяхме и огън - бяхме и пепел…!  Бяхме греховни - бяхме лъжовни…!  Бяхме умни - бяхме неразумни…!  Често грешахме - после гузно мълчахме…  Кълбета от страст… В буен екстаз…!  Вдигам чаша днес за всеки сладък ден,  за горчивите мигове, в които беше до мен…  Изпивам до дъно…!  Запълвам празнотата със сълзи.  В спомен красив времето превърна тези дни.  Моля те само, спри! Пак се усмихни...!  Пак ме потърси! Пак ме прегърни!  Пак ме целуни... С целувките си пак ме утеши...!  Пак с огъня в теб сърцето ми стопли!  С последните искри пожара наново запали…!  Защото любовта е като феникс… От магия сътворена, от пламък изпепелена… Тя е лудост и жар, от небесата най-прекрасен дар.  Спи, но не умира…!  И в най-тежките дни… за добро или лошо, тя пак ни събира…  По отъпкани звездни пътеки ние с теб все още вървим…  Но вече не светим, а само слабо блестим…  Но НЕЯ все още я има…! Тя още е тука!!  Спи дълбоко в нас… Нейде в душата искрица малка блещука!  Макар и трезви, ние все още залитаме,  и дори и наранени, все още се питаме: “Дали не сгрешихме!?!”, когато пламъка ù в момент на лудост загасихме…  “Дали не сгрешихме!?!”…  *Трябва ми спешно, искрено и безпристрастно мнение!!!!!!!!!!!*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами, мисля да го изпратя на бившия си, но не съм сигурна...
  • мнение за какво? за конкурс не става. за да го изпратиш на някого - бива.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...