Огрели празнично лъчите,

денят не е еднообразен.

Дори и да си зад стените,

не си на този свят напразно.

Стените тъмни като от катран,

икони са от светлина погалени.

Над тебе сякаш тъмният таван,

той храм е в свещите запалени.

Дори да мислиш, че го няма Бог,

Всевищният те наблюдава.

Там от далечният амвон висок,

за добрини и грешки той решава.

И не мисли, че си от него скрит,

през ум дори туй да не ти минава.

Каквото да правиш или пък решиш,

в молитвите си винаги го споменавай.

Той чува лесно чистите души,

грешили даже щом го споменават.

Изкупват грешки бистрите сълзи,

на искрените винаги прощават!