Опрощение
Огрели празнично лъчите,
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран,
икони са от светлина погалени.
Над тебе сякаш тъмният таван,
той храм е в свещите запалени.
Дори да мислиш, че го няма Бог,
Всевищният те наблюдава.
Там от далечният амвон висок,
за добрини и грешки той решава.
И не мисли, че си от него скрит,
през ум дори туй да не ти минава.
Каквото да правиш или пък решиш,
в молитвите си винаги го споменавай.
Той чува лесно чистите души,
грешили даже щом го споменават.
Изкупват грешки бистрите сълзи,
на искрените винаги прощават!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
Виж на лицемерните - да. Но пък що за живот е това-цял живот да лицемерничат. Дано успеят да простят на себе си, че никога не са били себе си 