Опрощение
Огрели празнично лъчите,
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран,
икони са от светлина погалени.
Над тебе сякаш тъмният таван,
той храм е в свещите запалени.
Дори да мислиш, че го няма Бог,
Всевищният те наблюдава.
Там от далечният амвон висок,
за добрини и грешки той решава.
И не мисли, че си от него скрит,
през ум дори туй да не ти минава.
Каквото да правиш или пък решиш,
в молитвите си винаги го споменавай.
Той чува лесно чистите души,
грешили даже щом го споменават.
Изкупват грешки бистрите сълзи,
на искрените винаги прощават!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
Виж на лицемерните - да. Но пък що за живот е това-цял живот да лицемерничат. Дано успеят да простят на себе си, че никога не са били себе си 