Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
17 feb 2009, 9:53

Оптимистично 

  Poesía
768 0 44
 

                Оптимистично


Прекатуриха се няколко стрелки...
(часовниците само кръгли бяха),
на Времето жестоки часови,
отмерваха, за миг дори не спряха...

И никога не се побирах в тях...
(стрелките са клеясал механизъм),
Опитах се да ги надбягам и не спях,
безатомно градях си оптимизъм...


Във себе си дори не се побрах.
Във всеки стон, в уплашеното бебе,
откривах оня безконечен страх,
че никой не надбягва Времето...

И някъде разсипана в прашец,
тленното посяла като зрънце,
ще ме гребне някой, в светлия стремеж...
И пак дъга ще бъда ...! Или Слънце...!

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слънце!!!!!
  • Поздравления, много ми хареса Слънце!
    Ники
  • Тук мога само да замълча и да те поздравя сърдечно!!!
  • Браво, Таня! Стихът е много мъдър. И оригинален. На всеки, може би, му се е приисквало да победи времето, да го надбяга, да бъде извън него... С напредването на годините все повече ми горчи. Но дните на всекиго са преброени. Важно е какво ще стане след това... Поздрави! Най-сърдечни!
  • Оригинално и много красиво!!!
    Прегръщам те, Таня, носиш светлина!!!
  • "И пак дъга ще бъда ...! Или Слънце...!" Страхотен финал! Поздрави!
  • Не знам защо, но от твоите стихове винаги е лъхал оптимизъм. Как го правиш?!
  • Не крий дъгата и слънцето в теб.Покажи му я!Там от където идва той има само чуждост.Времето е измислено понятие.Важно е докосването при среща!
    С пожелание за щастие!
    Танюш!
  • Много хубав стих-топъл!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много е хубаво.Поздрави-Слънце!
  • Поразително! А след края на стихотворението нека прозвучи - И няма да съжалява.
  • С правилни значи...
  • Таняяяяяя! Душата ни се води - ни се кара! И се пече само на барбекю с правилни въглени ...
  • Ако имаше кой да поведе и моята изгубена душа...
  • Върнах се.Още веднъж да си го прочета.Сигурно ще се връщам още и още.Това е моят свят.Все едно,че ме водиш за ръка.Не е все едно.Водиш ме.Благодаря ти.
  • Браво!!!!!!!!!! Опитах се да намеря най-силната част, но тук всичко е силно!
  • Много, много ми хареса!
  • ,,никой не надбягва Времето...''

    !!!
  • Бъди!
  • Каквото и да избереш да бъдеш-нека е оптимистично!Поздравления,Танче!
  • "...оня безконечен страх,
    че никой не надбягва Времето..."
    ..........
    Харесва ми!
  • Дори и спрелият часовник два пъти в денонощието е точен!
    Антиклеясване ти желая, дъга под или над-няма значение, важното е да си слънце! Зем.
  • Дъга или слънце! Много добър избор!
    Поздрави за чудесния стих, Таня!
  • Слънце си ти Таничка!
    Прегръдки!!!
  • Наистина стихът искри от оптимизъм.
    Поздрав, Таня!
  • И дъга и слънце!
    Чудесен стих! Поздравления, Таня!
  • А ти си ... слънце и дъга... и ...



    С обич!
  • Чудесен стих,поздравления!
  • Много хубаво изпълнение на идеята! Метафорите, преминаващи към еуфория и обратно, многообразно...Поздравявам те Таничка.
  • (часовниците само кръгли бяха),- това за какво ти е какво точно казва ... и нужно ли е да го прави ...
    ...

    И никога не се побирах в тях...
    (стрелките са клеясал механизъм),- тук каква е точно връзката
    ще кажеш - затова са скобите ... клейта, клея (както и да се членува ) ли е прекалено много та не можеш да се побереш там ... мисля че не това е идеята ...

    ...
    Опитах се да ги надбягам и не спях,
    безатомно градях си оптимизъм...- това ми хареса много ... въпреки че има ли вариант - оптимизмът да се гради - атомно
    ...

    Във себе си дори не се побрах,
    във всеки стон, в уплашеното бебе,
    откривах оня безконечен страх,
    че никой не надбягва Времето...- и тук не ми е вързан първи стих с останалите... точка може да му сложиш ... или да смениш думата - побрах - констатацията- не се побирам в себе си - как точно се връзва с това че откриваш - безконечният страх- навсякъде около себе си ... иначе е готина строфа

    ...

    и като цяло ... прераждането, следващият живот вярата в това ... точно по начина както си го описала... съвсем не е - оптимизъм , за мен ... лъха на - апатия, празнота, мрак страх и безхаберие
    за случващото се сега ...(само на едно място с - не спях - е малко по друго ) и отлагане за следващ период ... един вид - дреме ми че нищо не направих ... пак ще се преродя в ... Слънце ...
    ред. но съвсем няма да се прероди в Слънце лирическата с този начин на мислене и действие ... ще направи поне още 10-тина кръгчета в живота ... докато се светне как стоят нещата ... всеки се преражда в това за което е заслужил... приеми го и "буквално" и като метафора за... ежедневието ни ...


    това разбрах или не разбрах аз ... не казвам - питам


  • Tака те искам, Таня - седемцветна!
  • Много, много хубаво!
  • Ти си!
    Просто остани!
  • Всички звезди са слънца, но аз все забравям да ти го кажа ...
  • И двете!Хубав стих!Поздрави!
  • Топло, цветно и различно
  • Няма начин да не си дъга и слънце Господарке на времето.Прегръдка и поздрав!
  • Ех, че ми хареса!!!
    Танюшко*!
  • поздрав
  • Стих, пропит с оптимизъм! Дерзай, Таня! Целувки!
  • Бъди! Твори! Раздавай красоти! Сърдечно, Таня!
  • Ти СИ, Таня...
    И никога не се побирах в тях...звучи ми малко като надничане от рамка...поздрав!!!
  • ВСЕ ПАК СЕ ПРЕСТРАШИ ДА ГО ПУСНЕШ,БРАВО НА ТЕБ,ОТНОВО МИ ХАРЕСА
  • А може и двете!
Propuestas
: ??:??