Оптимистично
904
0
44
Оптимистично
Прекатуриха се няколко стрелки...
(часовниците само кръгли бяха),
на Времето жестоки часови,
отмерваха, за миг дори не спряха...
И никога не се побирах в тях...
(стрелките са клеясал механизъм),
Опитах се да ги надбягам и не спях,
безатомно градях си оптимизъм...
Във себе си дори не се побрах.
Във всеки стон, в уплашеното бебе,
откривах оня безконечен страх,
че никой не надбягва Времето...
И някъде разсипана в прашец,
тленното посяла като зрънце,
ще ме гребне някой, в светлия стремеж...
И пак дъга ще бъда ...! Или Слънце...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
