30 may 2010, 22:36

Оптимистично

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Досущ като на слънцето лъчите,
 през небето искам да премина,
 да се нося из простора и мъглите
 и да бъда вечно бледосиня -

 
  почти прозрачна, светла и щастлива,
  докоснала за малко вечността,
  толкова истинска и жива,  
  каквато досега не съм била...
 
 
  Да разтвори за мен небето свойте двери
  тъй, както за гост отваря се врата
  и там душата ми покоя да намери
  сред примамлива безбрежна синева.

 .............

 

 

 Досущ като на слънцето лъчите
 през небето мисля, че преминах,
 в мене вече няма ги мъглите,
 които без да искам си събирах -

 
  Днес съм млада и синя като утро,
  надежда в душата си стаила,
  утрото, от вечерта по-мъдро,
  по пътя за мен цветя постила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево Момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...