30 may 2010, 22:36

Оптимистично

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Досущ като на слънцето лъчите,
 през небето искам да премина,
 да се нося из простора и мъглите
 и да бъда вечно бледосиня -

 
  почти прозрачна, светла и щастлива,
  докоснала за малко вечността,
  толкова истинска и жива,  
  каквато досега не съм била...
 
 
  Да разтвори за мен небето свойте двери
  тъй, както за гост отваря се врата
  и там душата ми покоя да намери
  сред примамлива безбрежна синева.

 .............

 

 

 Досущ като на слънцето лъчите
 през небето мисля, че преминах,
 в мене вече няма ги мъглите,
 които без да искам си събирах -

 
  Днес съм млада и синя като утро,
  надежда в душата си стаила,
  утрото, от вечерта по-мъдро,
  по пътя за мен цветя постила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево Момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...