sunnygirl499 (Слънчево Момиче)
25 45
30 мая 2010 г., 22:36

Оптимистично 

  Поэзия » Другая
804 0 4

Досущ като на слънцето лъчите,
 през небето искам да премина,
 да се нося из простора и мъглите
 и да бъда вечно бледосиня -

 
  почти прозрачна, светла и щастлива,
  докоснала за малко вечността,
  толкова истинска и жива,  
  каквато досега не съм била...
 
 
  Да разтвори за мен небето свойте двери
  тъй, както за гост отваря се врата
  и там душата ми покоя да намери
  сред примамлива безбрежна синева.

 .............

 

 

 Досущ като на слънцето лъчите
 през небето мисля, че преминах,
 в мене вече няма ги мъглите,
 които без да искам си събирах -

 
  Днес съм млада и синя като утро,
  надежда в душата си стаила,
  утрото, от вечерта по-мъдро,
  по пътя за мен цветя постила.

© Слънчево Момиче Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??