Досущ като на слънцето лъчите,
през небето искам да премина,
да се нося из простора и мъглите
и да бъда вечно бледосиня -
почти прозрачна, светла и щастлива,
докоснала за малко вечността,
толкова истинска и жива,
каквато досега не съм била...
Да разтвори за мен небето свойте двери
тъй, както за гост отваря се врата
и там душата ми покоя да намери
сред примамлива безбрежна синева.
.............
Досущ като на слънцето лъчите
през небето мисля, че преминах,
в мене вече няма ги мъглите,
които без да искам си събирах -
Днес съм млада и синя като утро,
надежда в душата си стаила,
утрото, от вечерта по-мъдро,
по пътя за мен цветя постила.
© Слънчево Момиче Всички права запазени