Ти убийство днес извърши
Никой не повярва на това
Ти душата ми на две прекърши
С изневяра ти разкъса ми плътта.
Сърцето ми от болка стене
Сълзите давят ми дъха
Къде е ГОСПОД да погледне
И да накаже той греха.
А птиците спокойно пеят
Дъждеца палаво ръми
Разбрах не тука свършва пътя
И в мен усмивка пак цъфти.
Живота кратък продължава
След мъка щастие ще дойде
Човека пак човек остава
Щом със скалпел язвата изреже.
Такава рана бавно заздравява
И може много да боли
Но фея бяла щом се днес задава
С вълшебни устни ще ме изцери.
Тогава днес ще бъде утре
От спомените няма да боли
И образът ти няма да е в мене вътре
Ти да се върна молиш
НЕ! -назад в миналото остани ...
© Коцето Костов Todos los derechos reservados