31 oct 2023, 13:47

Оптимистично

  Poesía
428 0 0

Ти убийство днес извърши

Никой не повярва на това

Ти душата ми на две прекърши

С изневяра ти разкъса ми плътта.

 

Сърцето ми от болка стене

Сълзите давят ми дъха

Къде е ГОСПОД да погледне

И да накаже той греха.

 

А птиците спокойно пеят

Дъждеца палаво ръми

Разбрах не тука свършва пътя

И в мен усмивка пак цъфти.

 

Живота кратък продължава

След мъка щастие ще дойде

Човека пак човек остава

Щом със скалпел язвата изреже.

 

Такава рана бавно заздравява

И може много да боли

Но фея бяла щом се днес задава

С вълшебни устни ще ме изцери.

 

Тогава днес ще бъде утре

От спомените няма да боли

И образът ти няма да е в мене вътре

Ти да се върна молиш

НЕ! -назад в миналото остани ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коцето Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...