Оптимизъм

9 dic 2012, 12:55

Poesía » Otra

341 0 0

В живота хвърлям свойте мрежи

късмета пръснат да ловя.

Че от разбитите копнежи

душата вече овдовя.

Залостена ми е вратата

и все към нея няма път.

Разбити нейде по тревата,

на групи чувствата ми спят.

Късмета ще сглобя нацяло

отново пак - парче с парче.

Ще сложа новото начало

на мойто любещо сърце.

И път отново ще отворя

към мойта жизнена врата.

И чудо с чувствата ще сторя

за следващите сто лета.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.