В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдовя.
Залостена ми е вратата
и все към нея няма път.
Разбити нейде по тревата,
на групи чувствата ми спят.
Късмета ще сглобя нацяло
отново пак - парче с парче.
Ще сложа новото начало
на мойто любещо сърце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.