Оптимизъм
464
0
0
В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдовя.
Залостена ми е вратата
и все към нея няма път.
Разбити нейде по тревата,
на групи чувствата ми спят.
Късмета ще сглобя нацяло
отново пак - парче с парче.
Ще сложа новото начало
на мойто любещо сърце.
И път отново ще отворя
към мойта жизнена врата.
И чудо с чувствата ще сторя
за следващите сто лета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
