H1rMi (Вили)
24 8
5 jun 2007, 17:07

Опустошена... 

  Poesía
765 0 3

Една душа, ранена и самотна,
разкъсана, опустошена, без крила.
Лицето... тъжно и безлично
Очите... отмалели светила.
Две сълзи безпомощно се свличат,
тъгуват за отминалите дни...
А мислите една през друга тичат.
Като че ли главата ми кипи.
И няма кой да ги приеме,
да ги разчете и окрили.
Като ранено огледало
Сърцето ми едва-едва тупти.
Защо без битка аз предадох
свойте чувства, свойта красота?
Защо безценните неща продадох -
Свободата, щастието, любовта?!

© Вили Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно! Браво!!!
  • Отминалите дни вече са спомени. Опитай да живееш с настоящето...
  • Не тъгувай!!!Те отново ще се завърнат!Усмихни се!Живота е пред теб!
Propuestas
: ??:??