Zlobka (Тинка Найденова) Zlobka (Тинка Найденова)
9
15 dic 2009, 21:52  

Опустяла

863 0 1

Безсънни нощи в съжаления.

Тъга, скриваща звездите.

Аз и ти, и наш'те прегрешения...

И всичко ми е още пред очите...

 

Лъжех те и себе си залъгвах.

Не... щастлива с никого не съм била!

Той казваше, че се страхувах -

илюзия позорна за ума...

 

Къде бе той, къде бе ти...?

А аз? Аз нямах никого, освен небето

и в него заживяваха мечти,

но вечно скрити за сърцето!

 

Не съм от камък, огън имам,

слънце съм, ала не топля...

Само спомени за себе си оставам

и си отивам... опустяла...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Найденова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0