Безсънни нощи в съжаления.

Тъга, скриваща звездите.

Аз и ти, и наш'те прегрешения...

И всичко ми е още пред очите...

Лъжех те и себе си залъгвах.

Не... щастлива с никого не съм била!

Той казваше, че се страхувах -

илюзия позорна за ума...

Къде бе той, къде бе ти...?

А аз? Аз нямах никого, освен небето

и в него заживяваха мечти,

но вечно скрити за сърцето!

Не съм от камък, огън имам,

слънце съм, ала не топля...

Само спомени за себе си оставам

и си отивам... опустяла...