Безсънни нощи в съжаления.
Тъга, скриваща звездите.
Аз и ти, и наш'те прегрешения...
И всичко ми е още пред очите...
Лъжех те и себе си залъгвах.
Не... щастлива с никого не съм била!
Той казваше, че се страхувах -
илюзия позорна за ума...
Къде бе той, къде бе ти...?
А аз? Аз нямах никого, освен небето
и в него заживяваха мечти,
но вечно скрити за сърцето! ...