Zlobka (Тинка Найденова) Zlobka (Тинка Найденова)
9
Dec 15, 2009, 9:52 PM  

Опустяла

  Poetry » Love
861 0 1

Безсънни нощи в съжаления.

Тъга, скриваща звездите.

Аз и ти, и наш'те прегрешения...

И всичко ми е още пред очите...

 

Лъжех те и себе си залъгвах.

Не... щастлива с никого не съм била!

Той казваше, че се страхувах -

илюзия позорна за ума...

 

Къде бе той, къде бе ти...?

А аз? Аз нямах никого, освен небето

и в него заживяваха мечти,

но вечно скрити за сърцето!

 

Не съм от камък, огън имам,

слънце съм, ала не топля...

Само спомени за себе си оставам

и си отивам... опустяла...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Найденова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0