Опънати въжета... за обесване
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане,
изсмукало на дните часовете,
захвърлило... на мислите идеите,
пълзя... а не летя към върховете.
И силата пестя... за друго време,
не пиша, само думите редя,
нахапано... във мене дреме,
студено слънце... лепнеща мъгла.
И няма болка... разума е вятър,
отнесъл пориви и разпродал мечти,
измислил, сътворил... един спектакъл,
"вулгарни" изгреви в измъчени души.
Назад вървя... но бъдещето виждам,
и падам лесно, бавно се изправям,
погребвам... всеки вик измислен,
губейки... аз всъщност побеждавам.
Опънати въжета... за обесване...
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане,
изсмукало на дните часовете,
захвърлило... на мислите идеите,
пълзя... а не летя към върховете.
И силата пестя... за друго време,
не пиша, само думите редя,
нахапано... във мене дреме,
студено слънце... лепнеща мъгла.
И няма болка... разума е вятър,
отнесъл пориви и разпродал мечти,
измислил, сътворил... един спектакъл,
"вулгарни" изгреви в измъчени души.
Назад вървя... но бъдещето виждам,
и падам лесно, бавно се изправям,
погребвам... всеки вик измислен,
губейки... аз всъщност побеждавам.
Опънати въжета... за обесване...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
