Александър_Василев (Александър Василев) Александър_Василев (Александър Василев)
20
10 feb 2009, 12:29

Оракуле

767 0 1

Отдавна съм написал

последните си мои стихове.

Още от началото

на моята същност.

Пророчески думи,

предричащи смъртта и края.

Това всеки го знае!

Оракуле,

искам да ми кажеш

как можем да излезем

живи от тук?

Чувствам се виновен,

защото предсказах

ужасни неща,

които се сбъднаха.

Това всеки го знае,

но аз го казах!

Оракуле,

кажи им ти

как можем да излезем

живи от тук?

Обявиха ме за убиец,

защото съм опитал

да убия смъртта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0