10.02.2009 г., 12:29

Оракуле

765 0 1

Отдавна съм написал

последните си мои стихове.

Още от началото

на моята същност.

Пророчески думи,

предричащи смъртта и края.

Това всеки го знае!

Оракуле,

искам да ми кажеш

как можем да излезем

живи от тук?

Чувствам се виновен,

защото предсказах

ужасни неща,

които се сбъднаха.

Това всеки го знае,

но аз го казах!

Оракуле,

кажи им ти

как можем да излезем

живи от тук?

Обявиха ме за убиец,

защото съм опитал

да убия смъртта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...