10.02.2009 г., 12:29

Оракуле

761 0 1

Отдавна съм написал

последните си мои стихове.

Още от началото

на моята същност.

Пророчески думи,

предричащи смъртта и края.

Това всеки го знае!

Оракуле,

искам да ми кажеш

как можем да излезем

живи от тук?

Чувствам се виновен,

защото предсказах

ужасни неща,

които се сбъднаха.

Това всеки го знае,

но аз го казах!

Оракуле,

кажи им ти

как можем да излезем

живи от тук?

Обявиха ме за убиец,

защото съм опитал

да убия смъртта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...