26 feb 2010, 8:34

Органична алхимия

936 0 10

ОРГАНИЧНА  АЛХИМИЯ

 

Казанът във мене все къкри…

Обвита във синкава пара,

неспирно с черпака разбърквам-

същинска магьосница стара!

 

С надежда да сторя вълшебство-

ръждата в мен злато да стане,

аз цял живот пробвам рецепти

и смесвам от всичко в казана.

 

Какво ли не пускам във него!

Е, той ми го връща във пара,

в която топя се от жега

на мойта си, женската скара.

 

Начесто пресичам бульона

и мисля да хвана Балкана,

но бърша чело и отново

догоре напълвам казана.

 

Пак смесвам меда със отрова

и все преоткривам с черпака

прастарата формула нова:

„Не спирай! Не слагай капака!“

             

                                            Мадрид, 2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!
  • !!!*
  • Без капак разбира се ,че парата гърми.Забърквай и Търси,сложи и повечко ЛЮБОВ,от най-вълщебната и ще усетиш сила,мощ.От мен това и ТОПЛИНКА!!!
  • Благодаря ви, приятели! Е, първите 100 години ще е така, пък после ще видим
  • Не спирай! Стиховете ти са интересни, значи магиите все пак стават! Чета ги с удоволствие!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...