Оригиналът

О Р И Г И Н А Л Ъ Т

У нас влаковете пътуват

бавно,пасторално и "сигурно",

а не като ония,японските-

влаковете стрели,

с които,докато мигнеш,

воала,вече пристигнал си,

без да имаш необходимото време,

от стреса домашен да се отърсиш,

от пискливия глас на жена си,

от "свидния" спомен за менюто,

скромно, дискалорично и постно,

да се отпуснеш,да помечтаеш

за оня прехваления салам

от скапаната,банална реклама,

в която нито Свободата,Свобода е,

нито пък салама салам е.

Та,тъм-та,тъм-та,тъм-та,тъм...

саунда от колелата и релсите-

се явява идеалният фон

за дълбокия смисъл

на твоята литнала,плитка фантазия

и "бързината" на нейните мисли,

а аз като невидим ваш гид,

с дарените ми от Шефа възможности,

надниквам на случаен принцип

в Шенгенската атмосфера

на едно случайно избрано купе.

До прозореца развълнувана

млада красива госпожица

навънка замечтано загледана,

с жаден поглед трескаво търсещ,

в сменящите се бързо пейзажи

лика преследващ я на сън и на яве

на своя любим "принц"ненагледен,

сменя на физиономията си мимиките

като необходимите носни кърпички

при хрема със стадий напреднал.

Явно вълнува се много момичето

от хормоните,що бушуват в кръвта му,

като реакцията гореща и бурна

на младо,кипнало вино

и дали от силните чувства

или от манджата на майка й,

в която главен компонент беше

прехваления салам от "рекламата",

но пеперудите във стомаха й

шумно и миризливо

през митницата й си затвора напуснаха.

В първия миг тя дори не разбра,

какво преди малко се случи,

но когато гадната миризма

жестоко в носа я улучи,

тя на момента се изчерви,

измести замечтания поглед

от бягащите пейзажи,

главата наведе засрамено,

а с периферното зрение

направи бърз обход на купето-

прецени светкавично обстановката 

и все едно,че някой друг го е сторил

смело се изправи и отвори прозореца,

жест за назидание към всички останали.

Но гласът вътрешен на съвестта,

действащ по меродавни,неписани правила,

с него нищо не можа,да направи

и ,за да избяга от себе си,

седнала отново,спокойно

пръст по стъклото провлачи

и О, чудо получи се абсолютно същия звук

и тя задиша с пълни гърди,

нахлуващия отвън свеж въздух,

продължавайки,с пръст да предизвиква

подобните на пръцкане звуци,

докато зад гърба си не чу

един писклив глас бабешки:

"Браво миче, на саунд го докарваш,

но копието,остава си копие,

без натрапчивия "аромат" на оригинала.

26.04.2025г.гр.Свищов