18 feb 2009, 8:29

Орис

  Poesía
831 0 1

Аз съм сигурна, че мога да обичам,

дори отчасти, мисля, мога да се вричам,

но колкото и много думи да изричам,

усещам как за другите отсреща сричам.

Не знам защо и как но често се увличам

и да дори добре да се обличaм,

усещам аз, че погледите не привличам,

на тези към които вечнo тичам.

И колкото и силно да желая да привличам

всеки, от когото силно се отвличам,

не мога виждам аз да ги въвличам

и често себе си и тях отричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алисън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познато ми е и макар все още да не съм открила лек за себе си, мога да ти кажа едно: никога и при никакви обстоятелства не се отричай от себе си! Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...