18.02.2009 г., 8:29

Орис

833 0 1

Аз съм сигурна, че мога да обичам,

дори отчасти, мисля, мога да се вричам,

но колкото и много думи да изричам,

усещам как за другите отсреща сричам.

Не знам защо и как но често се увличам

и да дори добре да се обличaм,

усещам аз, че погледите не привличам,

на тези към които вечнo тичам.

И колкото и силно да желая да привличам

всеки, от когото силно се отвличам,

не мога виждам аз да ги въвличам

и често себе си и тях отричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познато ми е и макар все още да не съм открила лек за себе си, мога да ти кажа едно: никога и при никакви обстоятелства не се отричай от себе си! Успех!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...