18.02.2009 г., 8:29

Орис

835 0 1

Аз съм сигурна, че мога да обичам,

дори отчасти, мисля, мога да се вричам,

но колкото и много думи да изричам,

усещам как за другите отсреща сричам.

Не знам защо и как но често се увличам

и да дори добре да се обличaм,

усещам аз, че погледите не привличам,

на тези към които вечнo тичам.

И колкото и силно да желая да привличам

всеки, от когото силно се отвличам,

не мога виждам аз да ги въвличам

и често себе си и тях отричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познато ми е и макар все още да не съм открила лек за себе си, мога да ти кажа едно: никога и при никакви обстоятелства не се отричай от себе си! Успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...