18.02.2009 г., 8:29

Орис

834 0 1

Аз съм сигурна, че мога да обичам,

дори отчасти, мисля, мога да се вричам,

но колкото и много думи да изричам,

усещам как за другите отсреща сричам.

Не знам защо и как но често се увличам

и да дори добре да се обличaм,

усещам аз, че погледите не привличам,

на тези към които вечнo тичам.

И колкото и силно да желая да привличам

всеки, от когото силно се отвличам,

не мога виждам аз да ги въвличам

и често себе си и тях отричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познато ми е и макар все още да не съм открила лек за себе си, мога да ти кажа едно: никога и при никакви обстоятелства не се отричай от себе си! Успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...