16 ago 2022, 11:54

Орис 

  Poesía
595 5 11

Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,

 

август – покорно заситнил подире ѝ,
устни разтворила диша едва,
сляпа за хорската лъст и мълва,
дето след нея растат, като циреи.

 

Слънчево зайче в забързани ручеи,
грейва в очите им само веднъж,
вятър нашепва, че днес ще се случи и
тя ще прегърне любимия мъж.

 

Той ще е смугъл и луд непокорен, и
с него светът ще е ласкав и нов,
тихо ще пусне в сърцето ѝ корени,
тази – последна и първа любов...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

С походка кръшна, с вирнат нос напред,
върви жена с осанка на момиче.
Зомбирани, мъжете хипнотично
следят изящния ѝ силует.
Тя няма възраст, перманентно млада, ...
  1912  20 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??