Не съм жена, понеже теб те няма.
Защото ти не си до мен сега.
Защото за любов са нужни двама
И цялата им обич на света.

И днес съм само някаква измама
Творение, но пусто, без душа.
Човек, но не от плът, а сякаш слама
и няма кръв, а само самота.

Каквото трябва, ще го изживея
И всички капки болка ще сбера.
В кристална чаша аз ще ги излея
До дъно ще изпия горестта.

Жена съм аз, и болката я нося
във всяка моя клетка жива плът
За обич и внимание не прося
Лекувам се с надежда и смехът

И може да те няма и да стена,
И подир теб да моля и крещя
в душата си да плача вкаменена
и да поема твоята вина

ще те заровя в мисли и неволи
ще те прежаля – слаба и сама
душата ми дори да е в мазоли
ще се изправя – óрис на Жена.

/Сисилотка/