17 сент. 2018 г., 12:40

Óрис на жена

638 0 0

 

Не съм жена, понеже теб те няма.
Защото ти не си до мен сега.
Защото за любов са нужни двама
И цялата им обич на света.

И днес съм само някаква измама
Творение, но пусто, без душа.
Човек, но не от плът, а сякаш слама
и няма кръв, а само самота.

Каквото трябва, ще го изживея
И всички капки болка ще сбера.
В кристална чаша аз ще ги излея
До дъно ще изпия горестта.

Жена съм аз, и болката я нося
във всяка моя клетка жива плът
За обич и внимание не прося
Лекувам се с надежда и смехът

И може да те няма и да стена,
И подир теб да моля и крещя
в душата си да плача вкаменена
и да поема твоята вина

ще те заровя в мисли и неволи
ще те прежаля – слаба и сама
душата ми дори да е в мазоли
ще се изправя – óрис на Жена.


/Сисилотка/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Рад Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...