17.09.2018 г., 12:40 ч.

Óрис на жена 

  Поезия » Любовна
366 0 0

 

Не съм жена, понеже теб те няма.
Защото ти не си до мен сега.
Защото за любов са нужни двама
И цялата им обич на света.

И днес съм само някаква измама
Творение, но пусто, без душа.
Човек, но не от плът, а сякаш слама
и няма кръв, а само самота.

Каквото трябва, ще го изживея
И всички капки болка ще сбера.
В кристална чаша аз ще ги излея
До дъно ще изпия горестта.

Жена съм аз, и болката я нося
във всяка моя клетка жива плът
За обич и внимание не прося
Лекувам се с надежда и смехът

И може да те няма и да стена,
И подир теб да моля и крещя
в душата си да плача вкаменена
и да поема твоята вина

ще те заровя в мисли и неволи
ще те прежаля – слаба и сама
душата ми дори да е в мазоли
ще се изправя – óрис на Жена.


/Сисилотка/

© Сиси Рад Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??