9 may 2007, 16:03

Орисана

  Poesía
1.3K 0 2
    Орисана


Мислех, че съм те преживяла,
че любовта дълбоко скътах аз.
Но мислите ми все към тебе бягат
и чувствата възкръсват пак.

Боли, когато те обичам.
Боли, когато ме докосваш във съня.
Сърцето в спомени увито
и капе алена сълза.

Но моля те, иди си вече!
Душата ми достатъчно те изживя.
И въпреки, че мъжко съм момиче,
не стигат сили за това.

Защо те мисля?! Нямам право!
Но какво ли значат правилата в любовта?!?!
Да те обичам аз до края...
Нима с това орисана е моята душа?!?!


13.06.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...