9 may 2007, 16:03

Орисана

  Poesía
1.3K 0 2
    Орисана


Мислех, че съм те преживяла,
че любовта дълбоко скътах аз.
Но мислите ми все към тебе бягат
и чувствата възкръсват пак.

Боли, когато те обичам.
Боли, когато ме докосваш във съня.
Сърцето в спомени увито
и капе алена сълза.

Но моля те, иди си вече!
Душата ми достатъчно те изживя.
И въпреки, че мъжко съм момиче,
не стигат сили за това.

Защо те мисля?! Нямам право!
Но какво ли значат правилата в любовта?!?!
Да те обичам аз до края...
Нима с това орисана е моята душа?!?!


13.06.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...