kadrokosa (Елица) kadrokosa (Елица)
8
May 9, 2007, 4:03 PM

Орисана

  Poetry
1.3K 0 2
    Орисана


Мислех, че съм те преживяла,
че любовта дълбоко скътах аз.
Но мислите ми все към тебе бягат
и чувствата възкръсват пак.

Боли, когато те обичам.
Боли, когато ме докосваш във съня.
Сърцето в спомени увито
и капе алена сълза.

Но моля те, иди си вече!
Душата ми достатъчно те изживя.
И въпреки, че мъжко съм момиче,
не стигат сили за това.

Защо те мисля?! Нямам право!
Но какво ли значат правилата в любовта?!?!
Да те обичам аз до края...
Нима с това орисана е моята душа?!?!


13.06.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0