24 may 2007, 10:36

ОРИСИЯ

  Poesía
629 0 1
ОРИСИЯ

Самотна старица често присяда
на пейката, с гръб към реката
и всеки път наблюдава как един господин
купува цветя от магазина отсреща,
как плаща, как галантно целува ръка
на цветарката, и после
си тръгва.
А тя,
правейки се, че подрънква напукистки монетите му,
дълго гледа след него.
Няма други клиенти.

Реката тихо шуми...
До старицата мълчешком
е цватарката, а отсреща
господина е приготвил пари
за букет бели рози.

“Това е мъжът ми” -
прошепва цветарката.
“Но жена му е друга” -
е без милост старицата.

И отново, съвсем непукистки,
тя поема пак към цветята.
Без да иска възмездие, да направи
своя сватбен подарък за него -
единствен клиент на сърцето й.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...