24 may 2007, 10:36

ОРИСИЯ

  Poesía
632 0 1
ОРИСИЯ

Самотна старица често присяда
на пейката, с гръб към реката
и всеки път наблюдава как един господин
купува цветя от магазина отсреща,
как плаща, как галантно целува ръка
на цветарката, и после
си тръгва.
А тя,
правейки се, че подрънква напукистки монетите му,
дълго гледа след него.
Няма други клиенти.

Реката тихо шуми...
До старицата мълчешком
е цватарката, а отсреща
господина е приготвил пари
за букет бели рози.

“Това е мъжът ми” -
прошепва цветарката.
“Но жена му е друга” -
е без милост старицата.

И отново, съвсем непукистки,
тя поема пак към цветята.
Без да иска възмездие, да направи
своя сватбен подарък за него -
единствен клиент на сърцето й.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...