Орисия

         На Треванян с "Шибуми" и на

              всички отчаяни мистици

Стъклата – в счупени лъчи,     

муха от оникс в транс бръмчи.      

Под мене подът, в кралско синьо,  

е тайнствен океан застинал.    

Изплуват в тъмните вълни       

куп мебели от стари дни:           

саксия с цвете на перваза –   

изящна като гръцка ваза,        

настолна лампа с профил строг –    

короната на римски бог,                

протрита маса по средата –                 

летяща с черен флаг фрегата,           

а скърцащият, стар диван                 

е смел пиратски капитан.                 

Кой казва, че е зъл и скучен             

затворът, в който цял ден уча?            

Кой казва, че е тъжен, блед               

светът на родния поет?     

Поискаш ли, ти можеш в миг      

да се превърнеш в алхимик.        

И нищо, че крадецът вятър        

ще грабне  яростно словата,        

без жал и свян ще разпилее     

хиляда страници по кея!

Сред падналия хладен мрак   

аз ще се върна  –  като сняг.  

5.05.2017