На Треванян с "Шибуми" и на
всички отчаяни мистици
Стъклата – в счупени лъчи,
муха от оникс в транс бръмчи.
Под мене подът, в кралско синьо,
е тайнствен океан застинал.
Изплуват в тъмните вълни
куп мебели от стари дни:
саксия с цвете на перваза –
изящна като гръцка ваза,
настолна лампа с профил строг –
короната на римски бог,
протрита маса по средата –
летяща с черен флаг фрегата,
а скърцащият, стар диван
е смел пиратски капитан.
Кой казва, че е зъл и скучен
затворът, в който цял ден уча?
Кой казва, че е тъжен, блед
светът на родния поет?
Поискаш ли, ти можеш в миг
да се превърнеш в алхимик.
И нищо, че крадецът вятър
ще грабне яростно словата,
без жал и свян ще разпилее
хиляда страници по кея!
Сред падналия хладен мрак
аз ще се върна – като сняг.
5.05.2017
© Мария Димитрова Всички права запазени