15.10.2017 г., 12:42  

Орисия

516 1 0

         На Треванян с "Шибуми" и на

              всички отчаяни мистици

 

Стъклата – в счупени лъчи,     

муха от оникс в транс бръмчи.      

Под мене подът, в кралско синьо,  

е тайнствен океан застинал.    

Изплуват в тъмните вълни       

куп мебели от стари дни:           

саксия с цвете на перваза –   

изящна като гръцка ваза,        

настолна лампа с профил строг –    

короната на римски бог,                

протрита маса по средата –                 

летяща с черен флаг фрегата,           

а скърцащият, стар диван                 

е смел пиратски капитан.                 

Кой казва, че е зъл и скучен             

затворът, в който цял ден уча?            

Кой казва, че е тъжен, блед               

светът на родния поет?     

Поискаш ли, ти можеш в миг      

да се превърнеш в алхимик.        

И нищо, че крадецът вятър        

ще грабне  яростно словата,        

без жал и свян ще разпилее     

хиляда страници по кея!

 

Сред падналия хладен мрак   

аз ще се върна  –  като сняг.  

       

 

5.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...