26 abr 2022, 10:07

Орисия 

  Poesía » Otra
466 2 6

Не мога, не мога да не пиша.

Все едно, … дъх да не поема,

доброволно до спра да дишам.

Май … преди още аз да се родя,

Бог за редене на думи ме е орисал.

 

Но…

Ако съвестта моя е приспана дълбоко,

ако нямам точна везна – за добро и зло,

ако не мога да отлича подлост от милост,

ако истини маскирани наричам ги почтеност,

ако в дела не претворя написаните стихове мои,

а преливам от пусто в празно само някакви думи,

струва ли си да скверня дара свише – Святото слово?

 

Ако ти, Музо, не прославяш чест и човешко достойнство,

по-добре замълчи! Завинаги! Без това тук е толкова шумно! 

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На двамата господа, оставили тук следи - жабешки и човешки, сърдечно благодаря!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Мълча си.
  • Ивита, Антоанета, Тъжен лирик, благодаря ви! Радвам се, че стихотворението ми ви се е харесало. Тони, не съм търсила визуален ефект, но виждам,че формалното структуриране на творбата внушава представа за приземяване /на Словото/. Като си помисля какво и как говорим, давам си сметка, че сами с мислите си предизвикваме онова, което ни се случва. Дали вярата има отношение към контрола на мисълта и речевето ѝ изразяване? Аз мисля, да.
  • Стойностен и оригинален стих. Не знам дали визуално си търсила този ефект, но ти се е получипо добре.
    Всяка дума тежи на мястото си и няма какво да добавя, мисля като теб.
  • Браво, Сами!⭐
Propuestas
: ??:??