Орисия
Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал.
Но…
Ако съвестта моя е приспана дълбоко,
ако нямам точна везна – за добро и зло,
ако не мога да отлича подлост от милост,
ако истини маскирани наричам ги почтеност,
ако в дела не претворя написаните стихове мои,
а преливам от пусто в празно само някакви думи,
струва ли си да скверня дара свише – Святото слово?
Ако ти, Музо, не прославяш чест и човешко достойнство,
по-добре замълчи! Завинаги! Без това тук е толкова шумно!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На двамата господа, оставили тук следи - жабешки и човешки, сърдечно благодаря!
-
Харесва ми! Поздравления!
-
Мълча си.
-
Ивита, Антоанета, Тъжен лирик, благодаря ви! Радвам се, че стихотворението ми ви се е харесало. Тони, не съм търсила визуален ефект, но виждам,че формалното структуриране на творбата внушава представа за приземяване /на Словото/. Като си помисля какво и как говорим, давам си сметка, че сами с мислите си предизвикваме онова, което ни се случва. Дали вярата има отношение към контрола на мисълта и речевето ѝ изразяване? Аз мисля, да.
-
Стойностен и оригинален стих. Не знам дали визуално си търсила този ефект, но ти се е получипо добре.
Всяка дума тежи на мястото си и няма какво да добавя, мисля като теб. -
Браво, Сами!⭐
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
