Орисия
Не мога, не мога да не пиша.
Все едно, … дъх да не поема,
доброволно до спра да дишам.
Май … преди още аз да се родя,
Бог за редене на думи ме е орисал.
Но…
Ако съвестта моя е приспана дълбоко,
ако нямам точна везна – за добро и зло,
ако не мога да отлича подлост от милост,
ако истини маскирани наричам ги почтеност,
ако в дела не претворя написаните стихове мои,
а преливам от пусто в празно само някакви думи,
струва ли си да скверня дара свише – Святото слово?
Ако ти, Музо, не прославяш чест и човешко достойнство,
по-добре замълчи! Завинаги! Без това тук е толкова шумно!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
