21 mar 2007, 8:05

Орисница зла ориса на смърт човешката съдба

  Poesía
1K 0 2
Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба...

Призоваваше демони -
черните призраци на нощта.
Мълвеше хрипливо
злокобни слова.

Заклинание мрачно проехтя в тъмата,
понесе се в мрака...
обви в черно земята...

Мъртви души заизлизаха от Ада...
кървави, зли, жадни за смърт,
ограбваха земята без пощада...
разсичаха животи с огнен сърп...

А вещицата зла се смееше без глас,
любуваше се на смъртта...
Ах, колко дълго бе чакала
                  края на света...

В очите горяха пламъци червени.
Викаше в екстаз...
кълнеше душите пленени,
искаше да види света, обгърнат
във вечен, черен мраз...

Наблюдаваше мрачната картина.
Виждаше как демони
разкъсват телата...
Вкусваше кръвта -
черна и зловеща -
обляла земята...

И ето, поредно заклинание
проехтя в тъмнината...
Черни пламъци пропълзяха в нощта...
Изгарящи, изпепеляващи,
разрушаващи земята...

А, тя, орисницата зла...
ликуваше, че бе
проклела и погубила
човешката душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен отговор , благодаря ти!
  • Годините и май били са преброени,
    не знаеше това орисницата зла.
    Души, изгубени, изпепелени,
    ще възраждат като приказни цветя!

    Поздрави за стиха, Диана!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...