21 мар. 2007 г., 08:05

Орисница зла ориса на смърт човешката съдба

1K 0 2
Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба...

Призоваваше демони -
черните призраци на нощта.
Мълвеше хрипливо
злокобни слова.

Заклинание мрачно проехтя в тъмата,
понесе се в мрака...
обви в черно земята...

Мъртви души заизлизаха от Ада...
кървави, зли, жадни за смърт,
ограбваха земята без пощада...
разсичаха животи с огнен сърп...

А вещицата зла се смееше без глас,
любуваше се на смъртта...
Ах, колко дълго бе чакала
                  края на света...

В очите горяха пламъци червени.
Викаше в екстаз...
кълнеше душите пленени,
искаше да види света, обгърнат
във вечен, черен мраз...

Наблюдаваше мрачната картина.
Виждаше как демони
разкъсват телата...
Вкусваше кръвта -
черна и зловеща -
обляла земята...

И ето, поредно заклинание
проехтя в тъмнината...
Черни пламъци пропълзяха в нощта...
Изгарящи, изпепеляващи,
разрушаващи земята...

А, тя, орисницата зла...
ликуваше, че бе
проклела и погубила
човешката душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен отговор , благодаря ти!
  • Годините и май били са преброени,
    не знаеше това орисницата зла.
    Души, изгубени, изпепелени,
    ще възраждат като приказни цветя!

    Поздрави за стиха, Диана!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...