19 may 2018, 10:04

Оркестър без име

  Poesía
659 0 0

Душата – китара без струни,

Сърцето – вокал.

Диригент – животът, размахва

своята палка с много печал.

 

Оркестърът свири,

ноти животът му дал.

Оркестър без име с думи на куп,

стреля по мен, сякаш съм труп.

 

Вероятно така ми се пада,

да слушам оркестър без име.

Внезапно се сепнах, забива сърцето,

изгарям в спомена на дните.

 

Оркестър без име – животът ми дал.

Но още съм жива и дишам.

Часовникът стенен отмеря ми дните.

Календарът на стената брои, ли брои.

 

Оркестърът млъква, чака моя знак.

Отивам за новите струни,

давам рестарт на сърцето си пак.

Нотите сменям с други.

 

Оркестърът получи своето име,

нарекох го“ Моя надежда“

тогава  засвири китара със струни,

сърцето вокал тихо запя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...