19.05.2018 г., 10:04

Оркестър без име

658 0 0

Душата – китара без струни,

Сърцето – вокал.

Диригент – животът, размахва

своята палка с много печал.

 

Оркестърът свири,

ноти животът му дал.

Оркестър без име с думи на куп,

стреля по мен, сякаш съм труп.

 

Вероятно така ми се пада,

да слушам оркестър без име.

Внезапно се сепнах, забива сърцето,

изгарям в спомена на дните.

 

Оркестър без име – животът ми дал.

Но още съм жива и дишам.

Часовникът стенен отмеря ми дните.

Календарът на стената брои, ли брои.

 

Оркестърът млъква, чака моя знак.

Отивам за новите струни,

давам рестарт на сърцето си пак.

Нотите сменям с други.

 

Оркестърът получи своето име,

нарекох го“ Моя надежда“

тогава  засвири китара със струни,

сърцето вокал тихо запя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...