19 мая 2018 г., 10:04

Оркестър без име

662 0 0

Душата – китара без струни,

Сърцето – вокал.

Диригент – животът, размахва

своята палка с много печал.

 

Оркестърът свири,

ноти животът му дал.

Оркестър без име с думи на куп,

стреля по мен, сякаш съм труп.

 

Вероятно така ми се пада,

да слушам оркестър без име.

Внезапно се сепнах, забива сърцето,

изгарям в спомена на дните.

 

Оркестър без име – животът ми дал.

Но още съм жива и дишам.

Часовникът стенен отмеря ми дните.

Календарът на стената брои, ли брои.

 

Оркестърът млъква, чака моя знак.

Отивам за новите струни,

давам рестарт на сърцето си пак.

Нотите сменям с други.

 

Оркестърът получи своето име,

нарекох го“ Моя надежда“

тогава  засвири китара със струни,

сърцето вокал тихо запя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...