13 abr 2014, 0:43

Осанна

  Poesía
1.1K 0 5

Осанна!

Гласът на народа отекна в небето.

Земята потръпна от мощния вик.

Спасителят идва по пътя, където

от Цар до престъпник делеше го миг.

 

Светът не успя да познае Месия.

Възседнал магаре, свел поглед смирен.

Напуснал небето, готов да изпие

горчивата чаша на смъртния ден.

 

Днес същият възглас разтърсва живота

с нестихваща сила и пламенен зов.

Един вместо всички понесе Голгота.

Осанна на тази велика любов.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без грам излишност.
    Браво!
  • Поздравления! Горещи!!!
  • Потръпнах!! Поздравления, Иве!!
  • Да, Той изкупи греховете на рода Чоловечески чрез своето Голготско възкачване и чрез Разпятието. Но това не отменя малката Голгота на всеки един от нас - личната Голгота.

    Майсторски написан стих, Ивелина, поздравление!
  • Браво! Без да е разточително, това е най-стойностното стихотворение на християнска тематика, което съм чела!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...