Стой, почакай, остани,
една цигара запали и до мене се допри.
Това исках аз да изрека,
но дима в гърлото ми спря,
не можех да кажа нито дума,
ти ми беше влязъл в ума.
И така останах аз с фаса в ръка,
за пореден път той за мене изгоря.
И ето паля и последната цигара,
защо ли мислех, че ще мога аз и тебе да запаля?
Да те запаля и да те оставя да гориш,
защото само подир другите вървиш. ...