Стой, почакай, остани, 

една цигара запали и до мене се допри.

Това исках аз да изрека,
но дима в гърлото ми спря, 
не можех да кажа нито дума, 
ти ми беше влязъл в ума. 

И така останах аз с фаса в ръка, 
за пореден път той за мене изгоря. 
И ето паля и последната цигара, 
защо ли мислех, че ще мога аз и тебе да запаля?

Да те запаля и да те оставя да гориш, 
защото само подир другите вървиш. 
Но нямам смелост аз и дума да обеля, 
нито любовта си аз с теб да споделя. 

И ето виждам ти гърба след другия завой, 
няма да те търся повече, не се безпокой.
Но не мога да ти обещая, че ще спра да те обичам, 
щом дори живота си на теб обричам.