5 jun 2012, 11:16

Още една уж приказка

  Poesía » Otra
758 0 2

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар.
Навлеци, желаещи да я покорят
уж с дар, но с идея да крадат,
поглъщали от нея топлина
"герой", оставяйки я пак сама.
Царицата започнала да гради
крепост, зазиждайки се от стени,
и пляскайки доволно със ръце,
викала на идващите "Хайде де".
Нека сега Ви видя без старание
ще влезете ли само с обещание,
крадци, паплач, чупката от тука,
желанията Ви чакат на боклука.
Оставал и по някой друг хитрец,
във тъмното със шперц подлец
вратите искал да отвори, да окраде -
но какво ли, зрънце останало ли бе.
Самота обвила стените във скала,
гордостта на пост в ключалката била,
смехът превърнал се в бясно куче,
твърдост от сърцето кой ще смуче.
Царицата величествено със наслада
гледала как падат търсачите награда,
пак слънцето осветявало я в блясък,
който луната си взимала със крясък.
От пазач самотен прокапала сълза,
изпратена с една-едничка мисъл за
очаквания от жена в сърцето дар,
нежност от студа разпалила пожар.
.........................................................
Случайно там бил принц богат,
измъкнал царицата от огнен ад.
Видял, че е прекрасна и я пожелал.
Не било необходимо, не се старал.
Тя, уморена, в ръцете му пленена,
от щедрост и разкош опиянена,
в приказното кралство приютена,
останала като негова сирена.
Той станал крал - крила ù дал.
Тя - богатата кралица, не летяла
без разрешението му, но тайно
с умиление си спомнила незнайно
как царицата, търсеща своя цар,
станала кралица уж без господар.
Обикаляла света със своите крила,
продължавала да търси любовта.

Всяка приказка си има край
и всеки си намира своя рай,
кой смее се, кои поплаче,
обаче чувства се сираче
всеки, който не бъде приютен
от царицата, не отпие запленен
уханието на жена и със поклон
ръцете си не превърне в трон.
Злодеи в приказката няма,
не я превръщайте и в драма,
който търси, си намира, губи
и пак не спира да се труди.
Преглъща, жадува и още пие.
Мълчи, шепти и започва да вие.
Танцува, притихва, а после се крие.
Аз съм, Ти си – това сме си Ние.

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...