5.06.2012 г., 11:16

Още една уж приказка

755 0 2

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар.
Навлеци, желаещи да я покорят
уж с дар, но с идея да крадат,
поглъщали от нея топлина
"герой", оставяйки я пак сама.
Царицата започнала да гради
крепост, зазиждайки се от стени,
и пляскайки доволно със ръце,
викала на идващите "Хайде де".
Нека сега Ви видя без старание
ще влезете ли само с обещание,
крадци, паплач, чупката от тука,
желанията Ви чакат на боклука.
Оставал и по някой друг хитрец,
във тъмното със шперц подлец
вратите искал да отвори, да окраде -
но какво ли, зрънце останало ли бе.
Самота обвила стените във скала,
гордостта на пост в ключалката била,
смехът превърнал се в бясно куче,
твърдост от сърцето кой ще смуче.
Царицата величествено със наслада
гледала как падат търсачите награда,
пак слънцето осветявало я в блясък,
който луната си взимала със крясък.
От пазач самотен прокапала сълза,
изпратена с една-едничка мисъл за
очаквания от жена в сърцето дар,
нежност от студа разпалила пожар.
.........................................................
Случайно там бил принц богат,
измъкнал царицата от огнен ад.
Видял, че е прекрасна и я пожелал.
Не било необходимо, не се старал.
Тя, уморена, в ръцете му пленена,
от щедрост и разкош опиянена,
в приказното кралство приютена,
останала като негова сирена.
Той станал крал - крила ù дал.
Тя - богатата кралица, не летяла
без разрешението му, но тайно
с умиление си спомнила незнайно
как царицата, търсеща своя цар,
станала кралица уж без господар.
Обикаляла света със своите крила,
продължавала да търси любовта.

Всяка приказка си има край
и всеки си намира своя рай,
кой смее се, кои поплаче,
обаче чувства се сираче
всеки, който не бъде приютен
от царицата, не отпие запленен
уханието на жена и със поклон
ръцете си не превърне в трон.
Злодеи в приказката няма,
не я превръщайте и в драма,
който търси, си намира, губи
и пак не спира да се труди.
Преглъща, жадува и още пие.
Мълчи, шепти и започва да вие.
Танцува, притихва, а после се крие.
Аз съм, Ти си – това сме си Ние.

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...