Още живи са в мене
Мечтата ми ще бъде отмечтана,
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
И болката в душата ми стаена
ще стиска и ще души моите гърди.
Надеждата в нерадости родена
невзрачна ще изтлее и ще се стопи.
Какво от туй, че боли и страдам
и че съдбата ме от радости лиши,
но трябва ли вечно да унивам,
да плача, да проклинам - все да ми тежи...
Животът, зная, своето ще вземе
и неусетно с времето ще отлети,
но днеска все още живи са в мене
последните ми неувяхнали мечти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados
