4 jun 2011, 21:13

Още Любов!

1.2K 0 3

~~*~

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Едно градче...

Едно Вълшебно Господарство,

Градящо в себе си

Дворци-Мечти~*

 

Там било

едно безкрайно лято...

Нямало тъга, а само дъжд

От топла нежност -

Избликнал в нечии очи~*

 

Имало и езера

Изпълнени със благост -

Струяща радост...

 

Копнежност дишала

В красивите човешки дни~*

 

И с даващото

Светло Утро,

Отваряла очи

И Любовта...

 

Разресвала косите си

С гальовни пръсти

И сплитала ги после

В едно с любовна мисъл,

Овързвала ги с чувства

И цветя~*

Дааа...

Имало е нявга,

Но има и сега

Във всеки дом

Човек с Мечта любима~*

Любов издишва всяка -

И най-мъничката твар...

 

И буболечето,

И паячето с крехките крачета...

И камъчето,

стаило дъх встрани на път огромен -

Трубадур докосващ,

Изписващ страниците

В нечия Душа~*

 

Самотата пък...

Изобщо не била,

Защото Някой нея пък

Наричал все:

„ЛЮБИМА!!!”-

И ласкаво държал я за ръка~*

 

~*&*~

Имало е нявга...

ТАКА ЗАПОЧВАТ ВСИЧКИ

ПРИКАЗКИ ДОБРИ~*

 

Един Човек с голяма Вяра

И благи,

Топли...

ДАВАЩИ ОЧИ~*

 

В ръцете си,

Привързани със цветни връзки -

Мечти държал...

И с пръстите си нежно-дръзки

Поставял ги на всекиго в гръдта~*

после ги поливал с Чувства

И ги прегръщал през Нощта~*

 

А тъй отгледана, 

Мечтата пъстра...

Разцъфвала с Вълшебна красота~*

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Една Душа-жена...

С криле на цветна пеперуда,

Почти невидима за многото очи,

Която щом до рамото на Някой...

Поспирала за миг...

В Сърцето му избухвал силен пламък,

А Той прошепвал си:

 

„Всеки човек, който докосвам

Аз трябва да оставям

ЩАСТЛИВ!”

~*

 

04 юни 2011 г

 

ОЩЕ ЛЮБОВ~*

 

(движението на гърдите ми)

 

http://vbox7.com/play:4a671d73

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Л-Е Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...