~~*~

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

Едно градче...

Едно Вълшебно Господарство,

Градящо в себе си

Дворци-Мечти~*

Там било

едно безкрайно лято...

Нямало тъга, а само дъжд

От топла нежност -

Избликнал в нечии очи~*

Имало и езера

Изпълнени със благост -

Струяща радост...

Копнежност дишала

В красивите човешки дни~*

И с даващото

Светло Утро,

Отваряла очи

И Любовта...

Разресвала косите си

С гальовни пръсти

И сплитала ги после

В едно с любовна мисъл,

Овързвала ги с чувства

И цветя~*

Дааа...

Имало е нявга,

Но има и сега

Във всеки дом

Човек с Мечта любима~*

Любов издишва всяка -

И най-мъничката твар...

И буболечето,

И паячето с крехките крачета...

И камъчето,

стаило дъх встрани на път огромен -

Трубадур докосващ,

Изписващ страниците

В нечия Душа~*

Самотата пък...

Изобщо не била,

Защото Някой нея пък

Наричал все:

„ЛЮБИМА!!!”-

И ласкаво държал я за ръка~*

~*&*~

Имало е нявга...

ТАКА ЗАПОЧВАТ ВСИЧКИ

ПРИКАЗКИ ДОБРИ~*

Един Човек с голяма Вяра

И благи,

Топли...

ДАВАЩИ ОЧИ~*

В ръцете си,

Привързани със цветни връзки -

Мечти държал...

И с пръстите си нежно-дръзки

Поставял ги на всекиго в гръдта~*

после ги поливал с Чувства

И ги прегръщал през Нощта~*

А тъй отгледана, 

Мечтата пъстра...

Разцъфвала с Вълшебна красота~*

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

Една Душа-жена...

С криле на цветна пеперуда,

Почти невидима за многото очи,

Която щом до рамото на Някой...

Поспирала за миг...

В Сърцето му избухвал силен пламък,

А Той прошепвал си:

„Всеки човек, който докосвам

Аз трябва да оставям

ЩАСТЛИВ!”

~*

04 юни 2011 г

ОЩЕ ЛЮБОВ~*

(движението на гърдите ми)

http://vbox7.com/play:4a671d73