4 июн. 2011 г., 21:13

Още Любов!

1.2K 0 3

~~*~

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Едно градче...

Едно Вълшебно Господарство,

Градящо в себе си

Дворци-Мечти~*

 

Там било

едно безкрайно лято...

Нямало тъга, а само дъжд

От топла нежност -

Избликнал в нечии очи~*

 

Имало и езера

Изпълнени със благост -

Струяща радост...

 

Копнежност дишала

В красивите човешки дни~*

 

И с даващото

Светло Утро,

Отваряла очи

И Любовта...

 

Разресвала косите си

С гальовни пръсти

И сплитала ги после

В едно с любовна мисъл,

Овързвала ги с чувства

И цветя~*

Дааа...

Имало е нявга,

Но има и сега

Във всеки дом

Човек с Мечта любима~*

Любов издишва всяка -

И най-мъничката твар...

 

И буболечето,

И паячето с крехките крачета...

И камъчето,

стаило дъх встрани на път огромен -

Трубадур докосващ,

Изписващ страниците

В нечия Душа~*

 

Самотата пък...

Изобщо не била,

Защото Някой нея пък

Наричал все:

„ЛЮБИМА!!!”-

И ласкаво държал я за ръка~*

 

~*&*~

Имало е нявга...

ТАКА ЗАПОЧВАТ ВСИЧКИ

ПРИКАЗКИ ДОБРИ~*

 

Един Човек с голяма Вяра

И благи,

Топли...

ДАВАЩИ ОЧИ~*

 

В ръцете си,

Привързани със цветни връзки -

Мечти държал...

И с пръстите си нежно-дръзки

Поставял ги на всекиго в гръдта~*

после ги поливал с Чувства

И ги прегръщал през Нощта~*

 

А тъй отгледана, 

Мечтата пъстра...

Разцъфвала с Вълшебна красота~*

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Една Душа-жена...

С криле на цветна пеперуда,

Почти невидима за многото очи,

Която щом до рамото на Някой...

Поспирала за миг...

В Сърцето му избухвал силен пламък,

А Той прошепвал си:

 

„Всеки човек, който докосвам

Аз трябва да оставям

ЩАСТЛИВ!”

~*

 

04 юни 2011 г

 

ОЩЕ ЛЮБОВ~*

 

(движението на гърдите ми)

 

http://vbox7.com/play:4a671d73

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....