4.06.2011 г., 21:13

Още Любов!

1.2K 0 3

~~*~

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Едно градче...

Едно Вълшебно Господарство,

Градящо в себе си

Дворци-Мечти~*

 

Там било

едно безкрайно лято...

Нямало тъга, а само дъжд

От топла нежност -

Избликнал в нечии очи~*

 

Имало и езера

Изпълнени със благост -

Струяща радост...

 

Копнежност дишала

В красивите човешки дни~*

 

И с даващото

Светло Утро,

Отваряла очи

И Любовта...

 

Разресвала косите си

С гальовни пръсти

И сплитала ги после

В едно с любовна мисъл,

Овързвала ги с чувства

И цветя~*

Дааа...

Имало е нявга,

Но има и сега

Във всеки дом

Човек с Мечта любима~*

Любов издишва всяка -

И най-мъничката твар...

 

И буболечето,

И паячето с крехките крачета...

И камъчето,

стаило дъх встрани на път огромен -

Трубадур докосващ,

Изписващ страниците

В нечия Душа~*

 

Самотата пък...

Изобщо не била,

Защото Някой нея пък

Наричал все:

„ЛЮБИМА!!!”-

И ласкаво държал я за ръка~*

 

~*&*~

Имало е нявга...

ТАКА ЗАПОЧВАТ ВСИЧКИ

ПРИКАЗКИ ДОБРИ~*

 

Един Човек с голяма Вяра

И благи,

Топли...

ДАВАЩИ ОЧИ~*

 

В ръцете си,

Привързани със цветни връзки -

Мечти държал...

И с пръстите си нежно-дръзки

Поставял ги на всекиго в гръдта~*

после ги поливал с Чувства

И ги прегръщал през Нощта~*

 

А тъй отгледана, 

Мечтата пъстра...

Разцъфвала с Вълшебна красота~*

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Една Душа-жена...

С криле на цветна пеперуда,

Почти невидима за многото очи,

Която щом до рамото на Някой...

Поспирала за миг...

В Сърцето му избухвал силен пламък,

А Той прошепвал си:

 

„Всеки човек, който докосвам

Аз трябва да оставям

ЩАСТЛИВ!”

~*

 

04 юни 2011 г

 

ОЩЕ ЛЮБОВ~*

 

(движението на гърдите ми)

 

http://vbox7.com/play:4a671d73

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...