4.06.2011 г., 21:13

Още Любов!

1.2K 0 3

~~*~

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Едно градче...

Едно Вълшебно Господарство,

Градящо в себе си

Дворци-Мечти~*

 

Там било

едно безкрайно лято...

Нямало тъга, а само дъжд

От топла нежност -

Избликнал в нечии очи~*

 

Имало и езера

Изпълнени със благост -

Струяща радост...

 

Копнежност дишала

В красивите човешки дни~*

 

И с даващото

Светло Утро,

Отваряла очи

И Любовта...

 

Разресвала косите си

С гальовни пръсти

И сплитала ги после

В едно с любовна мисъл,

Овързвала ги с чувства

И цветя~*

Дааа...

Имало е нявга,

Но има и сега

Във всеки дом

Човек с Мечта любима~*

Любов издишва всяка -

И най-мъничката твар...

 

И буболечето,

И паячето с крехките крачета...

И камъчето,

стаило дъх встрани на път огромен -

Трубадур докосващ,

Изписващ страниците

В нечия Душа~*

 

Самотата пък...

Изобщо не била,

Защото Някой нея пък

Наричал все:

„ЛЮБИМА!!!”-

И ласкаво държал я за ръка~*

 

~*&*~

Имало е нявга...

ТАКА ЗАПОЧВАТ ВСИЧКИ

ПРИКАЗКИ ДОБРИ~*

 

Един Човек с голяма Вяра

И благи,

Топли...

ДАВАЩИ ОЧИ~*

 

В ръцете си,

Привързани със цветни връзки -

Мечти държал...

И с пръстите си нежно-дръзки

Поставял ги на всекиго в гръдта~*

после ги поливал с Чувства

И ги прегръщал през Нощта~*

 

А тъй отгледана, 

Мечтата пъстра...

Разцъфвала с Вълшебна красота~*

 

ИМАЛО Е НЯВГА~*

Така започват всички приказки добри...

 

Една Душа-жена...

С криле на цветна пеперуда,

Почти невидима за многото очи,

Която щом до рамото на Някой...

Поспирала за миг...

В Сърцето му избухвал силен пламък,

А Той прошепвал си:

 

„Всеки човек, който докосвам

Аз трябва да оставям

ЩАСТЛИВ!”

~*

 

04 юни 2011 г

 

ОЩЕ ЛЮБОВ~*

 

(движението на гърдите ми)

 

http://vbox7.com/play:4a671d73

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...