14 nov 2006, 9:18

ОЩЕ МИГ

  Poesía
1.1K 0 1

                       ОЩЕ МИГ

 

            Още миг със мен остани,
            още миг и после си върви.
            Душата ми нежна тъй лесно покори,
            малко по малко част от мене стана ти.


            Още миг със мен остани,
            ръката ми малка във твоята вземи.
            Недей не тръгвай толкова бързо,
            за сбогом поне ме целуни...


            Още миг със мен остани,
            първата ни нощ заедно си спомни.
            Прегърни ме силно,в очите ми светли погледни,
            кажи,че още ме обичаш...ако трябва излъжи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....